-::- СТАНДАРТ НА ПОРОДАТА -::-
|
FCI-Standart No 270 /
24.01.2000 /
СИБИРСКО
ХЪСКИ
Произход:
САЩ
Дата на публикацията на валидния
оригинален стандарт: 02.02.1995.
Използване:
Впрегатно куче
Класификация на FCI: Група V – “Шпицове и
примитиви”,
секция І – “Северни впрегатни кучета”,
без работни изпитания
ОБЩ ВИД:
Сибирското хъски е средно голямо
работно куче, бързо и леко, свободно и
грациозно в движенията си. Неговото
умерено компактно и добре окосмено
тяло, изправените уши и рунтавата, като
четка опашка подсказват северната му
наследственост. Характерната му
походка е равна и наглед не изискваща
усилие. То изпълнява функцията си във
впряг с голяма вещина, носейки леки
товари с умерена скорост на големи
разстояния. Пропорциите и формата на
неговото тяло отразяват основно
равновесието между сила, бързина и
издръжливост. Мъжките сибирски хъскита
са мъжествени, но никога груби;
женските са женствени, но без слабост в
структурата. В подходяща кондиция със
стегната и добре развита мускулатура,
сибирското хъски няма излишно тегло.
ВАЖНИ
ПРОПОРЦИИ:
В профил дължината на тялото от точката
на рамото до крайната точка на
крупата е малко по-дълга
от височината на тялото от земята до
върха на холката
Разстоянието от върха на носа до стопа
е равно на разстоянието от стопа до
тила
ТЕМПЕРАМЕНТ:
Темпераментът, характерен за
сибирското хъски е приветлив и благ, но
също така жив и дружелюбен. То не
показва характерните за кучетата
пазачи качества на силно чувство за
собственост, нито е прекалено
подозрително към непознати и не е
агресивно към други кучета. От зрялото
куче може да се очаква известна степен
на резервираност и достойнство.
Неговата интелигентност, послушание и
желанието му да общува го правят
приятен компаньон и изпълнителен
работник.
ГЛАВА
ЧЕРЕПНА ЧАСТ:
Череп: Със средна големина и
пропорционален на тялото; леко заоблен
отгоре и стесняващ се постепенно от най
широката си част към очите.
Стоп: Стопът е добре изразен.
ЛИЦЕВА ЧАСТ:
Нос: Черен при сивите,
жълтеникаво-кафявите или черните
кучета; червеникаво-кафяв (с цвят на
черен дроб) при медно-червеникавите
кучета. Може да бъде с телесен цвят при
чисто белите кучета. Розово ивчестия т.нар.
“снежен нос” е приемлив.
Муцуна: Средно дълга и средно
широка, стесняваща се постепенно към
носа. Върхът й не е нито заострен, нито
квадратен. Гърбът на носа е прав от
стопа до върха на носа.
Устни: Добре пигментирани и
плътно прилягащи.
Зъби: Затварящи се в
ножицевидна захапка.
Очи: С бадемовидна форма,
умерено раздалечени, леко косо
поставени. Очите могат да бъдат кафяви
или сини на цвят; различните или
частично-оцветените (хетероцветните)
са приемливи.
Изражение: Проницателно, но
приятелско, заинтересувано и дори
закачливо
Уши: Средно големи, с триъгълна
форма, приближени и високо поставени на
главата. Те са плътни, добре окосмени,
леко засводени отзад и стабилно
изправени с леко заоблени върхове
сочещи право на горе.
ШИЯ:
Със средна дължина, сводеста и носена
гордо изправена, когато кучето е право.
При движение в тръс шията е протегната
така, че главата се изнася леко напред.
ТЯЛО:
Гръб: прав и силен, гръбната
линия е хоризонтална от холката до
крупата. Гърбът е средно дълъг, нито къс,
нито провиснал от прекомерна дължина.
Поясница: стегната и суха, по-тясна
от гръдния кош и леко повдигната.
Крупа: наклонена по отношение
на гръбначния стълб, но никога не е
толкова стръмна, че да ограничава
оттласкването със задните крайници.
Гръден кош: Дълбок и силен, но не
твърде широк. Най-дълбоката му точка е
разположена точно зад и на нивото на
лактите. Ребрата са добре извити, като
се започне от гръбначния стълб, но са
леко сплеснати отстрани, за да
позволяват свобода на движенията.
ОПАШКА:
Добре окосмена опашката, по форма като
лисичата, е поставена точно под нивото
на гръбната линия и обикновено се носи
над гърба в елегантна сърповидна
извивка, когато вниманието на кучето е
заангажирано. Когато се носи вдигната
нагоре, опашката не се завива от едната
или другата страна на тялото и не
трябва да ляга върху гърба. Отпусната
опашка е нормална, когато кучето почива.
Косъмът на опашката е средно дълъг и с
почти еднаква дължина навсякъде (на
върха, отстрани и в основата),
създавайки впечатлението за кръгла
четка.
КРАЙНИЦИ:
ПРЕДНИ КРАКА: Погледнати отпред,
когато кучето стои, краката са умерено
раздалечени, успоредни и прави. Костите
са здрави, но не тежки. Дължината на
краката от лакътя до земята е малко по-голяма
от разстоянието от лакътя до върха на
холката. Петите пръсти на предните
крака могат да бъдат отстранени.
Рамена: Лопатките са добре
полегнали назад. Раменната кост е с лек
наклон назад от горната част на рамото
до лакътя и никога не е перпендикулярна
на земята. Мускулите и сухожилията
придържащи рамото към гръдния кош са
здрави и добре развити.
Лакти: прибрани са към тялото и
не са извити навътре или навън.
Става на китката: здрава, но
гъвкава.
Китки: Гледано отстрани китките
са леко наклонени.
ЗАДНИ КРАКА:
В стойка и погледнати отзад задните
крака са умерено раздалечени и
успоредни. Петите пръсти, ако има
такива трябва да се отстраняват
Бедра: добре замускулени и
силни.
Колена: добре заъглени
Скакателни стави: добре
изразени и поставени ниско
СТЪПАЛА:
Овални по форма, но не дълги. Лапите са
със средна големина, компактни и добре
окосмени между пръстите и
възглавничките. Възглавничките са
твърди и удебелени. Лапите не са
обърнати нито навън, нито навътре,
когато кучето е в естествена стойка
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЕ:
Характерната за сибирското хъски
походка е плавна и на вид не изискваща
усилие. То е бързо и леко, и когато е в
изложбения ринг трябва да се води на
отпуснат повод в умерено бърз тръс,
демонстрирайки добро изнасяне на
предните крайници и добро оттласкване
със задните крайници. При поглед отпред,
докато се движи в ход сибирското хъски
не образува следа в единична линия, но
когато скоростта се увеличава, краката
постепенно се накланят навътре, докато
следите от стъпките не образуват следа
в единична линия под надлъжната ос на
тялото. Когото следите се съберат,
предните и задните крака се изнасят
напред, като нито лактите, нито
колената се извиват навътре или навън.
Всеки заден крак стъпва в следата на
предния от същата страна. Докато кучето
се движи линията на гърба остава
непроменена и равна.
КОСМЕНА
ПОКРИВКА:
КОСЪМ: Космената покривка на
сибирското хъски е двойна, средно дълга,
създаваща впечатление за добра
окосменост, но никога не е толкова
дълга, че да скрива ясно очертаните
линии на кучето. Подкосъмът е мек и гъст
и с достатъчна дължина, за да подържа
покривния косъм. Защитния покривен
косъм е прав и някак гладко лежащ,
никога груб или стърчащ от тялото.
Трябва да се отбележи, че отсъствието
на подкосъма по време смяната на
козината е нормално. Позволено е
подстригване на мустаците, козината
между пръстите около стъпалата, за да
се придаде поддържан вид. Подстригване
на козината (триминг) на всяка друга
част от кучето не е за пренебрегване и
трябва строго да се наказва.
ЦВЯТ:
Всички цветове от черно до чисто бяло
са позволени. Широко разпространено е
разнообразието от маски (петна) на
главата, включващо много поразителни
шарки, които не срещат при други породи.
РАЗМЕР И
ТЕГЛО:
Височина при холката:
мъжки: от 21 до 23,5 инча (53,5 - 60 cm)
женски: от 20 до 22 инча (50,5 - 56 cm)
Тегло:
мъжки: от 45 до 60 фунта (20,5 - 28 kg)
женски: от 35 до 50 фунта (15,5 - 23 kg)
Теглото е пропорционално на височината.
Размерите посочени по-горе
представляват крайните граници на
височината и теглото, без да има
никакви предпочитания за която и да е
крайност.
ОБОБЩЕНИЕ:
Най-важните породни характеристики на
сибирското хъски са средната големина,
умерено развита костна система, добре
балансирани пропорции, лекота и
свобода на движенията, подходяща
космена покривка, приятни глава и уши,
коректна опашка и добър характер. Всяка
проява на излишък в костната система и
теглото, скована и тромава походка, или
дълга, рунтава космена покривка трябва
да се наказват. Сибирското хъски никога
не изглежда тежко или грубо, така че да
напомня тежкотоварно животно, нито пък
е леко и крехко, така че да напомня
спринтиращи животни. И двата пола при
сибирското хъски създават
впечатлението, че са способни на голяма
издръжливост. В добавка към изброените
вече недостатъци - явните структурни
недостатъци, общи за всички породи са
нежелателни, както при сибирското
хъски, така и при която и да е друга
порода, макар и да не са специално
споменати тук.
НЕДОСТАТЪЦИ:
Всяко отклонение от предшестващото
описание трябва да се счита за
недостатък, като сериозността с която
ще се разглежда даден недостатък е
точно пропорционална на степента на
недостатъка.
Череп: Груба или тежка глава; глава
с прекалено фини очертания.
Стоп: Не достатъчно изразен стоп
Муцуна: Прекалено тясна или
прекалено груба муцуна;
прекалено къса или прекалено
дълга.
Зъби: Всяка захапка различна от
ножицевидната.
Очи: Поставени прекалено косо или
поставени твърде близко едно до друго.
Уши: Твърде големи по отношение на
главата; прекалено широко поставени;
не добре изправени.
Шия: Прекалено къса и дебела;
прекалено дълга шия.
Гръб: Слаб или провиснал гръб;
шаранов гръб; наклонена гръбна линия.
Гръден кош: Твърде широк;
бъчвообразни ребра; прекалено плоски
или слаби ребра.
Опашка: Легнала или плътно навита
опашка; много пухкава опашка;
опашка, поставена много
ниско или много високо.
Рамена: Изправени рамена; хлабави
рамена.
Предни крайници: Слаби китки;
прекалено тежки кости;
прекалено тесен или
прекалено широк фронт; обърнати навън
лакти.
Задни крайници: Прави колена; Х-образна
постановка;
твърде тясна или твърде
широка постановка на крайниците
погледнати отзад.
Стъпала: Меки или разпуснати пръсти;
твърде големи и груби лапи;
малки и фини лапи;
обърнати навътре или навън.
Походка: Скъсена, подскачаща или
насечена походка;
тромава или клатушкаща се
походка; кръстосана походка; раван.
Космена покривка: Дълга, груба или
рунтава космена покривка; твърде груба
или
твърде копринена структура
на косъма; подстригване, освен
разрешеното по-горе.
ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ:
Мъжки кучета над 23,5 инча (60 cm) и женски
над 22 инча (56 cm).
ЗАБЕЛЕЖКА:
Мъжките животни трябва да имат два
сравнително нормални тестиса, напълно
спуснати в скротума.
copyright © 2002 -
JulyVell Siberians
|