Повръщане при возене в кола
#1
Публикувано: 19 March 2007 - 01:51 PM
Горкото се държи и като стигнем вече не издържа и айде... Особено в града, където е само спри -тръгни. Много е зле куч.
Има ли хапчета, профилактики и въобще - дайте съвет.
Вчера исках на Южния парк да го водя - 15 мин в колата - изповръща си червата горканчето по целия парк и се прибрахме скоропостижно. И като си стигнахме - все едно нищо му нямаше.
#2
Публикувано: 19 March 2007 - 03:04 PM
#3
Публикувано: 19 March 2007 - 03:38 PM
#5
Публикувано: 19 March 2007 - 04:48 PM
#7
Публикувано: 19 March 2007 - 08:26 PM
първоначално се започва с значително отделяне на слюнка и евентуално след това и повръщаме.
Голям проблем беше, когато един път се возихме сами. До тогава се беше возил многократно, но все някой беше отзад при него. Та тогава незнам с какъв акъл ... реших, че ще му е по-широко и конфортно, ако го сложа отзад в "багажника" - СПОКО, става въпрос за задната част на голям ван.
Та тогава от страх най-вероятно, въпреки, че постоянно му говорех докато карах ... горкия се наака ouu
От тогава се возим легнали или седнали на пода до седалките отзад.
Ако обаче сме двама човека в колата (или аз или съпругата ми кара), а другия му държи главата изправена в посока на движенито нямаме никакви проблеми освен понякога засиленото слюноотделяне ... поне до повръщане не се стига.
Надявам се горещо, че с редовно возене ще свикне.
#8
Публикувано: 19 March 2007 - 09:54 PM
Но пък в повечето случаи сме си двамата от място до място и така.
Не знам какво да го правя. Дано някой вет даде съвет. Че сърцето ме боли като го гледам как се свива и гледа тъжно като му е лошо....
#11
Публикувано: 21 March 2007 - 12:27 PM
#12
Публикувано: 21 March 2007 - 02:50 PM
Препоръка: вози го колкото можеш по-малко.
Няма да цитирам източници и експерти, досадно е, пък ти ако искаш ме послушай. Само ще ти кажа, че имам дълъг и тягостен опит с повръщането в кола и с точенето на лиги. Чела съм повече, отколокото мога да си представя, че е написано изобщо по въпроса.
Напъните за свикване с возенето довеждат само до допълнителна психоза на кучето. Повечето животни, на които им призлява в кола, се оправят сами около дванайстия месец. По-малка част остават така за цял живот. Показателно е, че когато са кутрета обикновено нямат този проблем.
Спести на животното колкото можеш возенето. Дори да ти коства голямо неудобство - съобрази се с тази особеност на кучето си. Вместо в Южния - направи съботната разходка в кварталната градинка. Това е положението. Когато ти се налага да го возиш не го храни още от предния ден, давай му Церукал преди да тръгнете.
#13
Публикувано: 21 March 2007 - 03:06 PM
#15
Публикувано: 21 March 2007 - 07:47 PM
1. Описаният от вас тежък случай, в който вестибуларният апарат на кучето не може да се адаптира и са нужни медикаменти.
2. Като морска болест е, казват, че се преболедува веднъж завинаги. Необходим е известен период на адаптиране, за който помагат именно тренировъчните пътувания. Имала съм 2 кучета, и двете бяха такъв случай. Като съвсем бебета (преди двумесечна възраст) никакви проблеми. После: първият го возих за първи път на 3 години на пътешествие. На отиване оповръща всичко, през 15 мин. спирахме да чистим и скоро след това даже се разделих с това гадже, защото той не можа да го понесе в собствената си кола. От съседните коли подвикваха "алооу, как е боцмана", бяхме голяма компания, ех, спомени. Но на кучето му беше достатъчно да преодолее морската болест и до края на живота си нямаше проблеми.
Вторият - на два месеца ужасът беше пълен докато го карах с таксита към ветове, тогава нямахме кола. Като дойде времето за разходки купихме кола, но първите пътувания бяха трагедия. С кратки (до 5-10 минутни) чести пътувания всичко се оправи. За не повече от 2 седмици постепенно удължаване на возенето се разреждаха и чистенията. Сега това 43 кг куче е в състояние да пътува в краката ми на предната седалка и да спи блажено, но най-обича да вее уши през прозореца.
Препоръки за втори сценарий: За храненето и водата вече казахте. Да се държи кучето по възможност нависоко, с вдигната глава, да не ляга, особено да не ляга на пода на возилото, където обикновено се мушка да се скрие като му е кофти. Да вижда през прозореца, да следи движението, на отворен прозорец са най-добре. Ако пътува самичко на задната седалка да се сложи платнище, колан или друго приспособление, което да не позволява да се лашка и търкаля по пода при всяко спиране или завой.
#18
Публикувано: 22 March 2007 - 12:59 PM
#19
Публикувано: 22 March 2007 - 01:41 PM
Твърдят, че повръщането в кола е в повечето случаи от страх и стрес, отколкото заради самото движение. Истински проблем с вестибуларния апарат е изкл. рядък случай. Освен това проблемът може да се задълбочи защото кучето помни, че му е било зле в колата.
bubsan, мисля, че тряба да дадеш хапче.
За тези, които имат собствена кола:
Още преди возенето препоръчват да се приучи кучето да приема колата като готино място, свързано с приятни изживявания. Т.е. , обърнете внимание дали кучето проявява признаци на безпокойство и не иска да се качва в колата. Ако е така, в началото влизате вътре и просто седите при загасен мотор и раздавате лакомства, докато спре да показва страх и безпокойство.
Чак след това се захващата с тренировъчните пътувания, като трябва да обърнете внимание колко е времето, през което на кучето не му прилошава и те да са по-кратки.
#20
Публикувано: 22 March 2007 - 01:53 PM
Пак повтарям - никакво насилие и възможно най-малко возене.