Обезболяващо
#1
Публикувано: 11 October 2006 - 04:22 PM
Жизнено е, на моменти изпада в апатия и скимти, но не за дълго.
Последните дни буди всички към 1 часа през нощта с вой и скимтене.
Не знаем какво да му даваме за болката, дори се съмнявам дали не прекаляваме с аналгина.
#3
Публикувано: 11 October 2006 - 08:21 PM
,,Работата по общественополезни каузи е бавна, уморителна, неблагодарна, а ползите ще се видят най-рано от следващото поколение. Освен това всички, които имат някакъв пряк търговски интерес от тези каузи, се вбесяват, като видят, че ти нямаш такъв и постоянно ти вменяват мисли, постъпки и чувства, които и при най-голямо желание ти не можеш да си спомниш да си помислил, направил или изпитал..."
#4
Публикувано: 11 October 2006 - 08:46 PM
Прави каквото трябва, да става каквото ще!
#5
Публикувано: 11 October 2006 - 11:35 PM
ветеринарен кабинет "Д-р КОКО" гр. Пловдив
тел: 0887415207 032/693578
Аз не съм най-добрия лекар, аз просто си върша работата.
#6
Публикувано: 12 October 2006 - 08:43 AM
Положението е такова, че кучето е покрито с липоми, които, откакто го имаме 2 пъти са ни правили проблем. И двата пъти оперативно сме ги отстранявали, но последния кучето едва се събуди от упойката, все пак е доста старичко (досега всички лекари, които са го видели му дават над 10 години).
Така че, пред големия риск да умре на операционната маса, сме преценили, че е по-добре да го гледаме докато има сили, да му помагаме с каквото можем.
#7
Публикувано: 12 October 2006 - 11:07 AM
#9
Публикувано: 12 October 2006 - 12:47 PM
,,Работата по общественополезни каузи е бавна, уморителна, неблагодарна, а ползите ще се видят най-рано от следващото поколение. Освен това всички, които имат някакъв пряк търговски интерес от тези каузи, се вбесяват, като видят, че ти нямаш такъв и постоянно ти вменяват мисли, постъпки и чувства, които и при най-голямо желание ти не можеш да си спомниш да си помислил, направил или изпитал..."
#10
Публикувано: 12 October 2006 - 12:51 PM
Имате комплексна ситуация, изяснете си я - ехограф, рентген, кръв, определете състоянието на кучето, тогава вземете най-доброто и правилно за кучето решение. Тук не сте публикували подобна информация, ако разполагате с такава, моля споделете я, и въпреки всичко така само дистанционно може да получите ориентировъчна представа за ситуацията, направете изследванията, консултирайте се с НЯКОЛКО екипа, и тогава действайте.
Успех!
,,Работата по общественополезни каузи е бавна, уморителна, неблагодарна, а ползите ще се видят най-рано от следващото поколение. Освен това всички, които имат някакъв пряк търговски интерес от тези каузи, се вбесяват, като видят, че ти нямаш такъв и постоянно ти вменяват мисли, постъпки и чувства, които и при най-голямо желание ти не можеш да си спомниш да си помислил, направил или изпитал..."
#15
Публикувано: 15 October 2006 - 01:53 PM
#16
Публикувано: 15 October 2006 - 03:24 PM
Както и да е, преценили сме, че една операция, дори и успешна (при голям риск) ще е само мъчение за кучето. Дори и да удължим живота му малко, страданието му ще е по-голямо. А да не говорим за риска да не издържи операцията.
В момента колкото и невероятно да звучи (знам, че повечето сте ветове) но го държим на крака с помощта на Рейки. Приятелят ми му дава Рейки всеки ден и когато пропусне, кучето чувствително се влошава.
В момента ходи на 3 крака, като използва и четвъртия, но го щади. Разходките са с почивки, защото се уморява.
#17
Публикувано: 15 October 2006 - 04:01 PM
ветеринарен кабинет "Д-р КОКО" гр. Пловдив
тел: 0887415207 032/693578
Аз не съм най-добрия лекар, аз просто си върша работата.
#18
Публикувано: 15 October 2006 - 06:11 PM
Не говорим за диво животно, а за куче. Къщата далеч не е природата ...
Отиваме вече във философска тематика.
За съжаление, за разлика от хората, животните не могат да ни кажат дали им се живее или не.
За това можем да съдим по някои косвени признаци - дали животното има апетит, дали е апатично или жизнено.
Ветеринарните лекари сте тези, които ни казвате дали има или няма смисъл едно животно да се мъчи. Не знам, вие ще кажете как е в практиката, дали собствениците слушат съветите ви.
На мен лично веднъж ми се е налагало да приспивам болно куче. (Не беше приятно изживяване - това беше първото ми куче, с което споделих детството си). И тогава послушахме ветеринарния лекар. Кучето просто спря да се храни и изпадна в апатия - това бяха признаците тогава. Нямаше напишкване или други поразии.
Гледните точки на собственик и ветеринарен лекар са доста различни понякога, но си мисля, че в крайна сметка хуманноста е тази, която ги обединява.
#19
Публикувано: 15 October 2006 - 09:18 PM