Краста?
#1
Публикувано: 01 July 2008 - 04:31 PM
Козината над опашката е почти опадала и заболяването бързо напредва по гърба към главата.
Кожата е груба, набръчкана и разранена.
Кучето, явно, изпитва много силен сърбеж, защото непрекъснато се хапе там, където може да достигне.
Миризмата е много остра и силна.
Знам, че не е редно да се поставят диагнози по този начин, но просто не виждам друг. Искам да му помогна, но не знам какво лекарство да взема. Моля, посъветвайте ме!
#2
Публикувано: 01 July 2008 - 04:52 PM
Цитат
... с това не знам как ще се справите , защото все пак има опция и да заведеш лекар да го види или да вземе проба ...пък и лечението без контакт , трудно ще се осьществи :-
Да се надяваме ,че кучето поне с вас контактува.
#3
Публикувано: 01 July 2008 - 05:00 PM
Ветеринарите, обикновено, не се съгласяват да дойдат на място, особено ако е за бездомно куче. От предишни случаи съм си го научила този урок, затова дори не опитвам вече.
Между другото, ако някой ветеринар чете това и иска да помогне, кучето е на ул.Васил Друмев, пресечка на бул.Мадрид в София. Аз го храня всеки ден, но веднага след като се нахрани се прибира под едно стълбище и там цял ден се хапе.
#4
Публикувано: 01 July 2008 - 05:12 PM
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#5
Публикувано: 01 July 2008 - 05:15 PM
#6
Публикувано: 01 July 2008 - 05:17 PM
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#7
Публикувано: 01 July 2008 - 06:32 PM
Първо-без преглед няма диагноза, а оттам и адекватно лечение.
Второ-не може да прилагате лечението като нямате възможност за контакт с кучето.
Единствения според мен удачен вариант е кучето да се упои със стреличка, да се прегледа и да му се постави диагноза и после евентуално в някой от приютите да се приложи лечение.
Така изложен тук вашия проблем с догатки и исказвания от сорта... пък моето като го лекуваха му слагаха това и всичко беше окей, зато го ползвай и ти.... няма да се реши или поне не в полза на кучето. Като не можете да помогнете поне не му навреждайте.
ветеринарен кабинет "Д-р КОКО" гр. Пловдив
тел: 0887415207 032/693578
Аз не съм най-добрия лекар, аз просто си върша работата.
#8
Публикувано: 01 July 2008 - 07:54 PM
Кой ще дойде да го упои със стреличка?
От два приюта на фондации ми отказаха под предлог, че ще зарази останалите кучета. В общински приют няма да го пратя. Това би било равносилно на убийство.
Хайде като лекар, кажете какво, реално, бих могла да направя! Ето, питам Ви конкретно, мога ли да го упоя аз и така да го заведа на лекар? Ако да, какво точно да му дам? Говорете конкретно, моля!
#9
Публикувано: 01 July 2008 - 08:04 PM
#10
Публикувано: 01 July 2008 - 08:49 PM
Цитат
Кой ще дойде да го упои със стреличка?
От два приюта на фондации ми отказаха под предлог, че ще зарази останалите кучета. В общински приют няма да го пратя. Това би било равносилно на убийство.
Хайде като лекар, кажете какво, реално, бих могла да направя! Ето, питам Ви конкретно, мога ли да го упоя аз и така да го заведа на лекар? Ако да, какво точно да му дам? Говорете конкретно, моля!
1.Намерете лекар, който може да упои животното и да го прегледа както трябва.
2.Намерете стационар, където животното да пребивава и да може да се лекува.
Вие нищо не можете да направите. И не бива. Само се разтърсете за лекар, аз няма да ви търся. Има доста. Дори някой, който може да го упои да не иска да го лекува друг ще го поеме. Това направете, достатъчно ще е.
ветеринарен кабинет "Д-р КОКО" гр. Пловдив
тел: 0887415207 032/693578
Аз не съм най-добрия лекар, аз просто си върша работата.
#11
Публикувано: 01 July 2008 - 08:54 PM
#12
Публикувано: 01 July 2008 - 09:23 PM
От там нататък обаче остава само вариант дали има клиника, която ще приеме кучето за лечение, което ще е дълго и не евтино.
:(
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#13
Публикувано: 01 July 2008 - 09:35 PM
#14
Публикувано: 02 July 2008 - 02:29 PM
Цитат
А дали може да научим кои тез лекари дето отказват да лекуват бездомни кучета
PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#15
Публикувано: 02 July 2008 - 04:49 PM
#16
Публикувано: 02 July 2008 - 05:18 PM
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#17
Публикувано: 03 July 2008 - 05:57 AM
#18
Публикувано: 03 July 2008 - 09:39 AM
Уговорих се със "Син кръст" да ме изчакат след работа, извадих мъжа ми по-рано от работа, но докато аз се борех с вятърните мелници, кученцето вече го нямаше...След два дни от един от чувалите за боклук по булеврада се разнасяше страшна миризма...
Извинете ме за дългия пост, но тогава се чувствах толкова безпомощна, безполезна и в такава безпътица и не ми се иска да се случи нещо лошо на още една душичка, докато някой се опитва да намери изход.
Наистина ли няма някакъв начин? Вие какво правите в такива случаи? Това със стреличките е добра идея. Някакви други? Тази сутрин до работата ми видях един малчо с подобен проблем...
#19
Публикувано: 03 July 2008 - 10:44 AM
Надявам се този случай да не завърши така. Ще направя всичко възможно това да не стане, но, няма да крия, че съм страшно притеснена. Непременно ще пиша тук как се развиват нещата, за да знаят и други хора как да действат в такива случаи.