[papyy]

Отнася се до сестрата на моята покойна котка. На 16 години, хранена с всевъзможни сухи котешки храни. На младини беше около 4-5 кг, сега 2.5 кг. Измършавя и побеля последната година. Раждала веднъж преди 13 години и половина. Разгонванията са спирани с хапчета те не приемаха съвети на тази тема. Обичана от стопаните си по техен си начин.
Бяхме у тях преди 4 месеца и на котката и се бяха появили 2-3 туморчета на млечните жлези. Молих ги  :'( да поозволят да я закарам на моя сметка на лекар, но ми отказаха. : Да си живее колкото и е отредено" ми казаха. Сега съжалявам, че тогава не го направих насилствено както искаше моят мъж. Вчера и днес бяхме у тях и котката вече е много по-зле. Появила се е някаква язвичка на едно от туморчетата, не се реших да я препипам, страх ме е че я боли, защото седи в особена поза с извит гръбнак. Уморява се лесно, но все още е пъргава, яде, пие водияка и редовно ходи по малка и голяма нужда.
Моля ви отговорте ми има ли някаква надежда за оперативно  лечение? Какво трябва изобщо да се направи / естествено да се завведе на лекар първо/, но какви биха могли да са прогнозите? Бъдете откровени, тези които ме познават, знаят, че мога да понеса много. Просто това животинче е сестра близначка на моята любима мацинка и прилича на нея изцяло. Защо не ги взех и двете котенаца.
Много съм притеснена извинете ме за  правописа.

[papyy]

Забравих снимките

[Майкенце]

ама я бягайте бързооооооооооооо на лекар
няма ли да ти я дадат да я заведеш

[papyy]

Баба забрави останалите снимки. Няма доброволно да я дадат.

[manus]

:'( много неприятно е както го описваш... дано наистина не се мъчи мацинка, поне се постарай това да й спестят :'(

[papyy]

Не знам моето момче. Както посъбера мнения, дано има и лекар, който да види темата и даде мнение. Нямаше вид да се мъчи много, но лежи в особена поза, затова съм я снимала и я публикувам. Пустите снимки станаха много големи, не мога да ги качвам дори по една, намалявах ги с Ирфанвю. Просто е като за баби.
Сигурно ще я дадат за да я заведа на лекар, но дали ще се съгласят да я приспят? Не знам :'( :o Иде ми да се ухапя ...

[Майкенце]

да я приспят ли? ма ти за кво говориш? За упойка или  :o

[tey4e]

Има едно правило и то е че възпален и разязвен тумор не се оперира,защото се смята ,че вече е дал метастази.Не мислия,че животинката ще изкара много,както със,така и без операция. :'(

[Майкенце]

това значи ли че ако СЕРИОЗНИТЕ И стопани са я завели навреме на лекар е нямало да се стигне до тук  :angry: :angry: :angry:

[bushkata]

Цитат

това значи ли че ако СЕРИОЗНИТЕ И стопани са я завели навреме на лекар е нямало да се стигне до тук  :angry: :angry: :angry:

Никой не може да ти отговори със сигурност на този въпрос. Това е поне от моя опит с 3 котки с 3 точно такива тумора. Първата оперирана - след 3 месеца изглеждаше точно така, отслабна и си отиде.
При другите две не оперирах, от появата на туморите до това състояние, което е показано на снимките минаха повече от година и половина. Това е моя личен опит.
Котката от темата се уморява, защото предполагам има метастази в белите дробове.
Моите котки (според мен) не се мъчеха, не ги болеше, просто бавно се топяха. Финалната права е много бърза -така както се крепят, изведнъж започват да се предват, да не ядат, да се залежават. При моите стана за около седмица, 10 дена. Едната приспах, в пристъп на слабост. Другите две - не. Угаснаха за около седмица, като им дойде времето - издъхнаха за около 3 мин.
Съжалявам за подробостие, но може да са от полза на някого при взимането на решения. Това съм го описвала много пъти с цел, да се разбере, че никакви гаранции не може да има - дали или ако оперирате (т.е. преди дали е можело. В състоянието в което е сега - не може нищо да се направи).
А дали да се приспива животно в подобно състояние - всеки решава сам.

[tey4e]

Наистина всеки решава сам,но мисля,че поне е трябвало да я заведат на лекар,преди да се разязви.Кой човек би търпял това върху себе си? :'(

[bushkata]

Цитат

Наистина всеки решава сам,но мисля,че поне е трябвало да я заведат на лекар,преди да се разязви.Кой човек би търпял това върху себе си? :'(

Защо да я водят? За да я оперират и да се "задействат" разсейките още по-бързо? Щеше да си е заминала отдавна вече. Мое мнение.

[papyy]

Благодаря Бушка, много, много ми е мъчно като я гледам тази мацинка. Тя е като копие на моята. Откакто се разболя се сърдя на себе си, че навремето не ги взех и двете котенца и да ги гледам като принцеси. :huh:. Но дали щеше да е по-добре за тях? Сестра и от 4 години почива в Северния парк. :'(. Искахме с моя мъж да я вземем насила и да я водим на лекар. Знам, че при хората за тази болест има надежда и смисъл да се бориш докрай, мислех че е така и при котките. В себе си мислех, че са стиснати изверзи и мъчители на котка, че не искат да я лекуват заради мъезела си, но може би са имали право.
Още веднъж благодаря, че не ме превърна на стари години в коткокрадец и по-важното притеснител на болни животинки.
Нетърпима ми е идеята за нелекувана болна животинчица, делила добро и зло със стопаните си. :'( Може би мисля не само добри неща за тях

[Гатофила]

Имах такава котка с разязвен тумор, Лизанка, но беше единична бучка, макар и много голяма. Не ми отказаха операция, оперираха я, почина след година и половина, туморът не се показа повече, но разви някакви тумори на венците. Общо взето си живя спокойно през тази година и половина, но доста отслабна. Ядеше си до последния момент добре, само дето й давах съвсем меки храни, заради тези гадости по венците. Бучката беше твърда - това е важно, ако са меки образуванията, вече е започнал гноен разпад. Освен това не трябва да е разлята и е по-благоприятно ако си има определена форма и стои някакси отделно.
При Козета беше обратното - бяха много бучици и мекички, разляти някакси. Оперирах на два пъти целите редове на млечните жлези. Тя нямаше разсейки в дробовете. Живя три месеца след втората операция. Почна забележимо да слабее, в един момент отказа храна. Това продължи седмица. Беше толкова отслабнала, че - милото ми дисциплинирано коте - се дотътряше до банята, изпикаваше се и падаше настрани, уморена от процеса. После се съвземаше и се прибираше пак. Последната нощ, преди края си, след седмично гладуване, успя да се качи със скок на леглото ми и да замърка.
Много важна е снимката белодробна. Тя решава всичко - при липса на разсейки мисля, че може да предприемете операция.
Това е печалният ми опит.

[manus]

тъжно е но МНОГО хора търпят такива неща по себе си и отиват на лекар когато е много много късно... страха е ужасно нещо, но не мога да ги обвиня. и аз за себе си не знам как бих постъпил, а и за свое животно също.

[bushkata]

Писано й било от това да си отиде.От старост не се умира, а те поразява болест, която тялото ти вече не може да пребори.
Това е нейната, бич за женските котки. Според мен, няма и начин да се отлага много, независимо дали се оперира в някой етап или не.
Нека си изживее дните спокойно и обичана.

Може да започне да получава припадъци - това АКО разсейките в белите дробове растат. Не стига  кислорода до мозъка и припадат. И за това нищо не може да се направи.

Пак подчертавам, всичко написано по-горе е само мое мнение.

[tey4e]

Цитат

Цитат

Наистина всеки решава сам,но мисля,че поне е трябвало да я заведат на лекар,преди да се разязви.Кой човек би търпял това върху себе си? :'(

Защо да я водят? За да я оперират и да се "задействат" разсейките още по-бързо? Щеше да си е заминала отдавна вече. Мое мнение.

Не,ако се хване когато е с размери примерно на грахово зърно,отстрани се и котката се кастрира-шансовете са големи-за по-дълъг и пълноценен живот.Да не говорим,че може и химиотерапия да се приложи.Иначе не оспорвам,че това го решава собственикът.

[bushkata]

Цитат

Не,ако се хване когато е с размери примерно на грахово зърно,отстрани се и котката се кастрира-шансовете са големи-за по-дълъг и пълноценен живот.Да не говорим,че може и химиотерапия да се приложи.Иначе не оспорвам,че това го решава собственикът.

Котката ми, която оперирах беше точно така - малко беше туморчето, оперирахме и кастрирахме. Както писах по-горе - живя по-малко от другите, които не оперирах.
Има теории, аз говоря от опит, макар и с една оперирана котка.

[tey4e]

Явно зависи и какъв е тумора,колко е възрастно животното и т.н.Дори на рентгеновите снимки да не се видят метастази,това не означава,че няма.Когато са по-малки от главичка на кърфица не се виждат.Не ти противореча,абсолютно съм сигурна,че това което казваш е така ;)

[d-r Bobadova]

Аз бих оперирала...дали преди, дали сега - бих
Майка ми умря от рак, когато бях на 17 години. Какво, да не се беше оперирала ли? Е!